Как стана част от екипа на НЕК?
Станах част от екипа на НЕК през 2014 г. Интересното беше, че една година преди да завърша бях в усилено търсене на различни практики, стажове и т.н. Бях подала CV на много места, включително и в НЕК, като нямах никакви претенции за нищо. Единственото ми желание към онзи момент беше да попадна в среда, в която да се засягат теми, близки или дори поне малко кореспондиращи си с изучаваните от мен инженерни дисциплини. И така след една година очакване от някъде нещо да „изскочи“, получих обаждане от непознат номер. Помня много добре това обаждане, беше сряда следобед. Предложиха ми на следващия ден да се явя на събеседване, а тогава беше насрочена защитата на дипломната ми работа. Тъй като много го исках за секунди помислих дали да не отложа дипломирането си, за да отида на събеседването, но разумът надделя и отказах. Тогава си помислих „край, явно няма да е НЕК“, но ме повикаха отново в петък, казах че съм готова да започна веднага и ето ме тук до ден днешен. Явно си е било моето нещо.
Какво харесваш в работата си?
Несъмнено като инженер в тази област мащабът на съоръженията в НЕК няма аналог. В работата си харесвам различните „казуси“, които се налага да обсъждаме и решаваме всеки ден. Като започнем от чисто техническите въпроси, свързани с експлоатация и ремонти на ВЕЦ и ХТС, минем през водните ресурси и планиране на електропроизводството от ВЕЦ, и стигнем до лицензии, регулаторни рамки, разрешителни, ISO стандарти, одити и много други съпътстващи процеси. Наред с добре познатите теми, по които и насън знаем какво правим винаги излиза по нещо ново, което изисква търсене на нов подход и различно решение. Това поддържа мозъка „буден“, дава заряд и не оставя възможност за изпадане в рутината на чиновника, който повтаря едни и същи циклични действия.
Защо избра тази професия?
Често чувам този въпрос, защото професията ми е по-скоро мъжка. Винаги първото, което отговарям е: „Тя ме избра“. Първоначално се бях спряла на по-момичешки специалности от типа на инженерен дизайн и архитектура, но съдбата си знае работата. Много бързо се влюбих в тази професия - още докато учих първите “специални” предмети го осъзнах. Със стъпването си в НЕК, срещнах прекрасни отворени към мен хора, изключителни специалисти, инженери, от които имах възможността да черпя с пълни шепи знание и опит. Тогава разбрах, че съм на най-правилното място и това за мен ще е не просто работа, а призвание.
Какво те мотивира и вдъхновява?
Най-силният мотиватор е екипът ми. Наистина е вдъхновяващо, че сме много сплотени и заедно винаги намираме търсеното решение. Тук ще сложа и чувството за хумор на хората, с които работя. Дори не толкова приятните задачи, изпълняваме с усмивка – така работата върви най-добре. И разбира се, това което мотивира са изпълнените задачи. Обожавам да отмятам свършената работа в списъка си.
Кои са твоите силни страни?
Мисля че печеля с отговорно отношение, спокойствие и диалогичност. Също така смятам, че съм обективна и справедлива. Това определено допринася много, когато работя с хора.
Как изглежда твоят работен ден?
Моят стандартен работен ден започва с чаша кафе пред компютъра и преглед на оперативна информация за аварийни събития, състояние на водните запаси и работа на ВЕЦ на НЕК, планирана спрямо изпълнена. Следва кратък разбор на горните теми с колегите от екипа ми, след което докладвам информацията на главния технически директор. След срещата с него се връщам обратно към колегите си и разпределям поставените нови задачи и обсъждаме напредъка по изпълнението на старите. След това започва писане, смятане, четене, съгласуване на решения по различни теми и някоя и друга среща измежду горните дейности.
Кое е най-голямото професионално предизвикателство, с което успешно си се справила?
Пътят ми в НЕК е минал при изпълнение на различни задачи на различни длъжности – започнах като еколог, после бях инженер производство от ВЕЦ, след което инженер ХЕС, към момента съм ръководител отдел „Производство от ВЕЦ и хидросъоръжения“ и менажирам процесите, които преди това съм изпълнявала. Превъртайки лентата, ми е трудно да говоря за най-голямо предизвикателство – всяка стъпка по пътя е ново предизвикателство. Както вече споменах, работата ми е наситена с такива. През последната година мога да отлича получаването на разрешение за строеж за проекта „Яденица“, което е важна стъпка не само за НЕК. Обектът е от национално значение и затова залогът беше много голям. Искрено желая проектът да бъде реализиран в рамките на служебния ми път.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да се разхождам, да се наслаждавам на хубави гледки, красиви хора, изкуство, музика, театър, опера, балет – това са любимите ми занимания навън. В последните години открих конната езда като любимо занимание. Контактът и доверието с коня ми носят изключително силен заряд. А иначе съм домошар и изключително много ценя времето прекарано вкъщи, защото не е много. В този ред на мисли готвенето май ми е най-практикуваното хоби, но обичам и всякакви други битови и не толкова битови неща, които се правят с ръце. Енергията вложена в дома, в спомени, в усещане е много добра инвестиция според мен.
Кое е любимото ти място за почивка?
В контекста на работата ми имам много любими места в страната, всъщност всички наши обекти. Например язовир Голям Беглик е едно такова специално място. Преди дипломния ми семестър имах двуседмична практика там и за първи път искрено пожелах да бъда част от екипа на НЕК и една година по-късно това стана факт. След това вече работата ми предостави възможност да се докосна до много други красиви кътчета, които ми действат много зареждащо и вдъхновяващо. Извън служебната тема обичам слънцето, плажа, морето, сините вълни, само времето не ми достига за да ги обичам достатъчно често 😊. И не на последно място и може би най-интензивно си почивам вкъщи, когато оставам сама със себе си.